На 14 и 15 март 2024 г. бе проведена ежегодната XXVIII Национална ученическа философска конференция „Човек. Свят“, организирана от СУ „Епископ Константин Преславски“ – гр. Бургас. Както всяка година в нея се включиха ученици от десетки реномирани училища в страната. ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“ бе представена от ученичката Сара Елизабет Рунчева от 10 д клас. Тя участва с есе на тема „Когато силата на любовта надмине любовта към силата, светът ще опознае мира“ по цитат на Джими Хендрикс – легендарен рок музикант от 60-те години на ХХ в. Удивително е как философията като мисловен и творчески акт може да обедини теми и хора от толкова различни и далечни светове. Интересите на Сара към рок музиката са я провокирали да разработи точно тази конкретна тема и да я защити пред останалите участници и комисията. Тя сподели, че слуша на уредбата си парчета от 60-те г. на ХХ в. и не може да се отърси от един рефрен от вдъхновяващия филм на Милош Форман „Коса“: „…тогава мирът ще води планетите и любовта ще управлява звездите в хармония и разбиране, доверие и състрадание“. Това е мечтание, несбъднат сън на цяло едно знаменито поколение, наричащо себе си цветя; поколение, родено след реките от кръв през Втората световна война, толкова креативно и съзидателно, толкова открито и до болка наивно, вярващо в силата на любовта и доброто…
Тазгодишният подбор на теми за конференцията даде възможност за задълбочени философски дискусии между участниците, които потвърдиха максимата, че в спора се ражда истината, макар и на моменти да прехвърчаха искри и градусите на дискусията да преливаха от емоции. В подобна творческа атмосфера завоюването на призово четвърто място е особено постижение с оглед на големия брой участници в тази възрастова група. Отбелязвайки метаморфозата на любовта в любов към силата в есето си, в своето есе Сара казва, че „единственото оптимистично нещо в тази метаморфоза е очевидният факт, че тя не е последен кадър от историята на обществата, не е край на историята, както предрича философът Фукуяма. Светът се движи циклично и всеки възход бива отрезвен от вятъра на неуспеха, както и всяка тирания или обществена криза никога не траят вечно. След лошото винаги идват добри дни, а пък добрите дни не траят вечно. Кое е вечното и нетленното в този кръговрат на битието? Това, което води хората към мир и мъдрост, това е изкуството и творческото съзидание. То има непреходна стойност, както във времена на тежки изпитания, така и в години на съзидание“.
