Мразовит февруарски ден, някъде близо до град София, стърчи бесило – черно, зловещо и страшно… До него е изправен човек – висок, строен, непреклонен, с гордо вдигната глава и ясни сини очи. Той е Апостолът на свободата – Васил Левски. Това е неговата Голгота, неговият път към вечността, непреходността и паметта…Паметта на един народ, за който той е символ на една „Чиста и свята Република“.
Денят е 18 февруари, ден в който учители и ученици от VIII, IX и Х клас към ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, отдадоха почит и уважение към личността на Апостола, включвайки се във факелното шествие, посветено на неговия героизъм и саможертва. За поредна година инициативата се организира от Търговска гимназия – Бургас, и в нея се взеха участие десетки училища, стотици ученици и учители от града.
Всяка искра в това шествие е обещание. Обещание, че 153 години след неговата гибел, думите му още тежат, а саможертвата му все още има смисъл. Левски не е паметник. Той е онзи вътрешен глас, който ни кара да изправим рамене, когато е трудно. Той е светлината, която ни сочи посоката, когато се лутаме.
Днес вървим заедно, обединени от една искра, която времето не може да угаси. Защото докато има кой да носи огъня, Апостолът ще бъде жив. В нас. В нашите дела. В нашата България. Вървим в тишина, а в сърцата ни ехти заветът му. Вървим заедно, защото той ни научи, че „целта ни в България е братство с всекиго“. Тази вечер улиците са осветени от памет. От онази непокорна, българска памет, която знае, че „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“. Поклон през теб, Апостоле, поклон!
