Във Великотърновския университет бе открита кръгла маса „Съвременни предизвикателства пред историческото образование“.
Поздравления към участниците в събитието, организирано от катедра „Нова и най-нова история на България“, поднесе проф. д-р Николай Кънев, заместник-ректор по научноизследователската и художественотворческата дейност и декан на Факултета.
В програмата на научния форум участие бяха заявили 39 учени от България, Гърция, Румъния, Северна Македония, Испания и Латвия. Участниците са представители на различни университети: ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, СУ „Климент Охридски“, ПУ „Паисий Хилендарски“, РУ „Ангел Кънчев“, Тракийски университет (Стара Загора); на научни институти (ИЕФЕМ – БАН и Institute for the Investigation of the Communism Crimes and the Memory of Romanian Exile (Румъния), на архивни и на музейни институции (Румъния, Латвия), на средни училища от различни населени места в страната и чужбина, на образователни институции (Гърция, България), както и неправителствени организации, свързани с неформалното образование (Фондация „Софийска платформа.
Пленарен доклад „По методическите пътеки на историята“, посветен на академичната кариера на доц. Виолета Стойчева, представи доц. Юлия Симеонова,
Особен интерес предизвика гл. ас. д-р Ваня Иванова от БАН,София,която представи интерактивни методи и подходи по история,които превръщат „устната история“ в интересно дигитално разказване,провокиращо представи и усещания в обучаваните млади хора.
Работата на научния форум продължи по панели.
В първият панел проф.д-р Пламен Павлов представи „История на българския народ“- учебник за по-горните класове,издаден в Цариград през 1873г. от Тодор Шишков.
С особен интерес бяха посрещнати румънските проф. д-р Козмин и Дениса Будеанки,които в своите лекции разкриха, както мемориалите,музеите и местата за памет след 1989г. в Румъния,така и техники и технологии за тяхното ползване в часовете по история в средните училища в Румъния.
В своите презентации те показаха някои от тези проекти,повечето от които са частни,централни или на местните власти.
В своята презентация председателят на Македонската асоциация на учителите по история Мире Младеновска от Скопие фокусира своето внимание върху няколко теоретични подхода към историческия дискурс,а именно:
-влиянието на историографията,колективната памет и медиите върху интерпретацията на историята
– използването на историята за насърчаване на помирението или за увековечаване на разделенията.
„Целта е да се насърчи критичното мислене за историята като конструиран разказ,а не като обективна истина“- подчерта г-жа Младеновска.
Дзинтра Лиепина от Рига/ Латвия/ представи „Подход,основан на компетентност в учебната програма“ – проект на Националния център за образование на Република Латвия.
Новата учебна програма включва 9 области -Езици,Социално и гражданско образование,Културно разбиране и художествено самоизразяване,Науки,Математика,Технология,Здраве и физическа активност.
Изследването на историята е включено в социалното и гражданското образование.
В работата на втори панел се включи г-жа Таня Караверлерска – ст.учител по история и цивилизации в ПГТ „Проф.д-р Асен Златаров“ – гр.Бургас.
Тя представи своята методическа разработка „Технологии и техники в обучението по история“.
„Образованието,както и неговите „продукти“ са част от онези области,за които няма еднозначни измерители,както и обективни критерии,въз основа на които може да се направи обективна оценка.
Обучението по история,като неразделна,съставна част на образователната система попада в сферата на тази констатация.
Идеята за историята днес,обаче не е в центъра на училищното образование.
Как техниките,технологиите и стратегиите на обучението съпътстват обучението по история при съществуващата проблемна ситуация в образованието?Как те се вместват в търсения образователен модел?Как се подчиняват на самата философия на образованието?Не рефлектира ли тя върху организацията на самото образование?Кои са характерните черти на технологиите и техниките?Техниката тъждествена ли е с метода и похвата?“.
Това бяха част от въпросите,които г-жа Караверлерска изясни в своето изложение с примери от своята дългогодишна практика.
