Има дати – символи. Има дати – обединители. Дати, които ни припомнят, че по делата ще ни познаят тези след нас.
В пантеона на българските герои има хиляди личности, оставили светла диря. Но сред тях се извисява ТОЙ – човекът, който тихо и скромно, от порта на порта, от село на село, обиколи поробената българска земя. Разпали огъня на вярата. Заблестя най-ярко и освети пътя към свободата.
Васил Левски е българската икона – светинята, пред която поколения българи свеждат глава. Той показа, че има нещо по-важно от хляба, от имота, дори от живота – и това е СВОБОДАТА.
Днес, повече от всякога, ни е нужен неговият поглед – чист, безстрашен, всеотдаен, за да ни даде сила да повярваме, че само заедно можем да градим бъдеще.
И повече от век по-късно, заветът на Апостола продължава да живее в гласовете на нашите деца.
Учениците от IXГ и XIВ клас на ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“ – гр. Бургас, се включиха в шестото издание на Националната инициатива за отбелязване на 153 години от гибелта на Апостола на свободата, организирана от СУ „Св. Паисий Хилендарски“- гр. Пловдив. На 19 февруари 2026 г. от 12:00 часа те станаха част от едновременното рецитиране на Ботевото стихотворение „Обесването на Васил Левски“. Гимназистите не просто произнесоха стиховете – те доказаха, че делото на Апостола не е прашна страница, а жива съвест. В техните очи и в думите им прозвучаха чистотата на идеала, силата на духа и вярата в свободата. Така мостът между миналото и бъдещето беше изграден – от словото към делото, от поезията към младите сърца.
